На 3 март 1878 г. в градчето Сан Стефано, днешния Йешилкьой, предградие на Истанбул, е подписан мирен договор между Русия и Османската империя. С него се слага край на войната между двете страни, които ние наричаме Освободителна (1877-1878г.), и се възстановява българската държава.

Малко преди войната в България жестоко е потушено Априлското въстание, което предизвиква сериозен отзвук в Европа.

Войната става неизбежна, след провала на Константинополската конференция и отказа на Османската империя да се реформира и зачита правата на своите християнски поданици.

Санстефанският мир е подписан на 3 март (19 февруари стар стил) неслучайно. Датата съвпада с коронацията на Александър ІІ през 1855 г. и освобождаването на крепостните селяни в Русия през 1861 г.

Договорът обаче е предварителен и подлежи на одобрението на останалите Велики сили.

Според неговите разпоредби освободена България е автономно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое народно правителство и войска. Площта му е над 170 000 кв. км.

Границите на княжеството обхващат Северна България, Тракия (без Гюмюрджинско и Одринско) и Македония (без Солунската област и Халкидическия п-в).

Чл. 7 от договора урежда устройството и управлението.

Държавата се управлява от княз, избран от населението с одобрението на Великите сили и Високата порта.

Парламентът е трябвало да изработи Органически устав (Конституция). Предвижда се и временно руско управление за срок от две години, което се осъществява от специален императорски комисар.

Със Санстефанския мирен договор България се появява отново на картата на Европа. Нейното население наброява 4 800 000 души.

Възкръсналата държава с малки изключение припокрива картата на Екзархията от 1870 г., с която султанът легитимира православната духовност на българското население.

Англия и Австро-Унгария се обявяват против Санстефанския договор. По тяхна инициатива той е ревизиран и заменен с Берлинския през юли 1878 г.

По силата на неговите клаузи Сан-Стефанска България е разделена на пет части - Северна България и Софийския санджак формират васалното Княжество България, което плаща ежегоден данък на турския султан, има своя милиция и се ръководи от княз, избиран от народа, но със съгласието на Великите сили и султана; земите между Стара планина и Родопите се обособяват в отделна автономна област с име Източна Румелия, управлявана от генерал-губернатор, назначаван от Високата порта; Македония и Одринско остават в пределите на Османската империя под пряката власт на султана; градовете Пирот и Враня се предават на Сърбия, а Румъния получава Северна Добруджа.

От 1888 г. 3 март се празнува като Ден на Освобождението на България от османско владичество.

Еднократно като официален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод 100-годишнината от Освобождението.

10 години по-късно той става официален празник, а с решение на Великото Народно събрание от 5 март 1990 г. датата е обявена за национален празник.